|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Мома седи накрай Тунджа,
накрай Тунджа на бял камък,
прекрила го е със шалваре,
със шалваре джемфезени,
та си гледа синоно вирье,
как са кройкат морскине риби,
как си носят в устана вода,
в уста вода, в крилца пясък
да заливат ран босилек,
хем заливат хем възричат:
"Расти расти, ран босилек,
да закичим малка мома,
да я водим на байрама."
Га че излезе гемиджийче.
та си фати малка мома.
- Хайде, хайде, малка мома!
- Пусни ме, пусни, гемиджийче,
че съм една я въз майка!
- Хайде, хайде, малка моме,
че съм един аз въз майка!
Паспал, Ардинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 424).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|