* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

- Дали е зора, дали е осъмнало?
Ни е зора, ни е осъмнало -
Янин Янко Сибин отвория.
Откако се Сибин соградило,
от тогай се Сибин не отворило.
Янин Янко на порту седи,
на сабля се подпряло,
никой не смее д' иде да га праша.
Шчо ми беше сестрино му дете,
право тегна на белу порту:
- Шчо си имаш, уйче, голема неволя,
па си свърши Мара от Измира?
- Си дадох два товара благо,
си дадох три кована гердана,
и си дадох бурму позлатену.
Бог да бие Янко от Охрида,
си даде три товара благо,
си даде три товара благо
и си даде три гердана кована.
и си даде бурму позлатену,
на бурмуту безценета камен.
Колко шчо вреди три товара благо,
толко вреди безценета камен.
- Ели чуеш, мой мили уйко,
па уяхни тога добра коня,
та отиди у широко Скопие,
па си вземи малко млого търга,
най-повише девоячка търга.
Па си яхна тога добра коня,
па си дойде у широко Скопие,
па си купи девоячка търга;
па си отиде у Измира града,
па си хвана Гюргу гемиджию;
па си отиде у Измира града,
па си вати Лазара теляла,
да си вика низ Измира града:
- Ми е дошла девоячка търга,
кой сака, да дойде да купи,
млого ми е она осветинела!
Па изскочи Мара от Измира
и си събра два-триесе другачки
и с нима дванаесе алайки,
шчо ву държат поли и скутове,
улегна си у шарену гемию,
отбира си девоячка търга.
И си вика Лазар телялче:
- Пушчайте си джамли пенджериня,
кье се нароси девоячка търга!
И си вика Гюргу гемиджию:
- Терай, Гюроу, Бог да те убие!
Дури она стоку да отбере,
гемия отишла е у Сибина града.
Кат си видя Янин Янко,
млого се е оно затърчало
да си вземе Мара от Измира.
И му вика сестрино му дете:
- Назад, уйко, Бог да те убие,
не ти давам Мара от Измира!
Па гу чува две недели дена,
па си вика: - Ела, уйко,
ела, уйко, да си вземеш
твое верно любе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017