* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Провикнала се Милкината майка,
ей Коладе ле, мой Коладе ле:
- Милкината хубост нийде я няма!
Отде я зачу Гърче Латинче,
че се потруди да си направи,
да си направи пъстра гемийка.
Как се потруди, тъй я направи,
че я напълни с боруми злато,
боруми злато, бяла коприна,
че я пусна по бял Дунав.
Провикна се Гърче Латинче
да си продава боруми злато.
Че вървяло мало и голямо
най-сподир дойде хубава Милка
най-сподир, в гемийка влезе,
в гемийка влезе, гемийка тръгна,
гемийка тръгна по бял Дунав.
Милкината майка по брега ходи,
по брега ходи за Милка плаче,
па се провикна Милкината майка:
- Милкината хубост нийде я няма
ни в Цариграда ни в Будинграда!
Тебе поем, Бога молим -
колкото сме реч изрекли,
толкоз здраве в тази къща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017