* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Видо, Видо ле хубава,
Видо, Видо ле гиздава!
Прочу се Вида, прочу се
по цар земя ле царюва
с хубавина, с гиздавина,
та най-веке със работа.
Дочули га са, дочули
царювите два сина,
та се чудом чудили
как да идат да видят
в това село ле Видино;
та сковаха ле, сковаха
нова кола ле кочия
и прекупиха коприна,
ирем-бирем ле коприна,
и синята ситмовия,
и жълтата туронжия.
Вида га майка плетеше
седемдесет плетянки,
седемдесет и седем.
Вида на майка говоре:
- Варкай, мале ле, поваркай,
заплети ми ле плетейки,
д' ида, мале ле, да видя
що се вика ле, продава.
Отиде Вида да виде,
Вида на праматар говоре:
- Праматаре ле, майсторе,
отбери ми ле коприна
каква ти душа милува.
Влезе си Вида в кочия,
затворил царя кочия.
Викна си Вида да плаче,
- Олеле боже, до бога,
що ми е било писано,
турска носия да нося,
синьо-зелено фередже,
жълта шамия лимонлия.
Праматар й говоре:
- Мълчи ми, Видо, не плачи,
ти не кье да си кадъна,
ти кье да си ханъма, -
на висок чардак ще седиш,
бяла тантела ще плетиш,
жълти фролини ще редиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017