* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Спровикнала се Милкина мама, Коладе ле:
- Милкина хубост нийде я няма -
ни в Цариграда, ни в Будинграда,
а най я има във Дрянополе,
във Дрянополе, край Черно море.
Че я зачува тинче-латинче,
тинче-латинче, тинче-търговче,
че си повика до девет майстори,
до девет майстори, се баш дюлгери,
че му сковаха тънка гемийка,
тънка гемийка засмолена,
че я напълни с жълта коприна,
с жълта коприна, с мораво злато,
че си я пусна от Будимграда,
от Будимграда по Черно море,
по Черно море за Дрянополе.
Гемийка стига, котва си пуска,
котва си пуска, гемийка спира.
Че се провикна тинче-латинче:
- Язе си имам, язе за продан
жълта коприна, мораво злато.
Все дойдоха, все си купиха,
най-подир дойде хубава Милка -
над нея хвърчат, сянка й правят,
след нея вървят, скутове държат -
хубава Милка в гемийка стъпва,
в гемийка стъпва, синджир се скъсва,
синджир се скъсва, гемийка тръгва.
Че се спровикна тинче-латинче,
тинче-латинче, тинче-търговче:
- Хубава Милка нийде я няма -
ни в Цариграда, ни в Дрянополе,
а най я има в тънка гемийка,
в тънка гемийка, по Черно море,
по Черно море за Будимграда!
Колкото речи изрекохме,
толкова здраве на таз къща,
на таз къща - спор, берекет!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017