* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Пошетал е Гьорги добър юнак,
потерало малка мома;
заминало през град Белиграда.
Тамо го е мома харесала, -
кара коня по сокаци,
по бели калдъръми,
калдъръми потрошило,
от копита син пламен изфъркова.
Догледа го малка мома Мара Белоградска,
удари го сос ябълка по плещите;
обърна се Гьорги, погледнало малка мома,
мошне го е харесала...
Сам си юнак случгик ходи
да си тера малка мома,
късмет беше, дадоха я;
пръстен даде три товара,
три товара тежка хазна.
Пак си яхна бърза коня
през Шумленско равно поле;
достигнат го два юнаци:
първи беше Петър Варобинец,
надало е тежка хазна
да ми вземе Мара Белоградска;
то е дало три товари,
Петър даде шест товара...
Гьорги оде на дома си;
не отиде на потоне,
седнало е на башчата,
там си уми и си чуди
де да иде, що да прави,
как да вземе малка мома?
Загледа го стара майка,
порука го на потоне,
та го пита, казува му:
- Бре, найде ли малка мома
да вдигнеме силна сватба?
Отговори Гьорги добър юнак:
- Найдох, майо, малка мома
в Белиграда Мара Белоградска,
пръстен дадо три товара
три товара тежка хазна;
излело е Петър паралия,
паралия позенгинин,
надало е още шест товари,
шест товари тежка хазна, -
той кье вземе малка мома!
Учи, майко, научи ме, -
да ли ида в равно поле
кеседжия с бърза коня,
или в гора харамия
сос дружина да го чакам,
кога мине сос сватбата,
да загубя невестата, -
нето на нег', не на мене?!
Тога рече стара майка:
- Немой ходиш харамия,
немой ходиш кеседжия, -
харамия къща нема,
къща му е пещерата,
пещерата в каменето,
любе му е тенка пушка!
Майка тебе кье научи
как да вземеш малка мома!
Иди, сину, на касаба,
та ми стани праматарче,
и направи нова гемия,
та ми клади гемиджии
да ти карат гемията;
изкарай я по бел Дунав,
там я запри на Белиграда;
и ми пусни два телала
да ми рукат низ Белиграда:
"Чуйте вие, малки моми и момчета,
излело е праматарче
сос гемия на бел Дунав,
изнело е за момчета пцошни елеци,
и за моми бистри огледала,
кье продава вересия
и кой нема да ги плати!"
Тога стана Гьорги добър юнак,
майка си е послушало,
гемия направило, гьоате е покупило,
и фатило гемиджии;
секом даде по алтъна,
по алтъна захаилук.
Излезоха на Белграда
сос гемия с праматета,
и кладоха два телали,
га ми рукат низ Белграда:
- Чуйте вие малко и големо,
излело е праматарче
на бел Дунав сос гемия,
да продава тежка прамате!
Дочула е Мара Белоградска,
завела е триесте девойки,
наполнила джеби алтене,
та порука гемиджии
да излезе праматарче,
да изнесе праматета:
- Яз кье купя огледало
за момчета и елеци.
Тога рече праматарче:
- Не изневам праматета, -
кье подухне товар ветер
кье напраши праматета,
кье заличи огледала;
кье отворя гемията, -
кой кье сака да ми купи,
той кье влезе в гемията!
Тога влезе Мара Белоградска,
и отведе триесте моми.
Тога рукна праматарче:
- Чуйте вие, гемиджии,
обърнете гемията
платната й низ бел Дунав,
до сега ви беше по алтъна аплака,
оттук сетне по два кье ви давам!
Обърнаха гемията,
пуснаха я низ бел Дунав,
останало Белиграда два сахата надалек.
Тога се е Мара изправила
и продума на девойки:
- Чуйте вие, малки моми,
нема векье Белиграда;
я си има стари татко,
миого седи, много пие;
за два юнака мен оглави, -
първия бех Гьорги добър юнак,
повторния Петър позенгинин;
той нададе тежка хазна шест товара,
той нададе да ме вземе;
аз кье взема Гьорги добър юнак,
що ми даде три товара!
Излезоха от бел Дунав,
та си плати гемиджии,
та ми плати аилици;
и ми даде по девойка,
той си вземе бела Мара...
Силна сватба повдигнало,
и си има стари уйко,
стари уйко кираджия,
та товари праматета,
и заведет малка мома;
па повдигнат силна сватба,
тежка сватба две недели,
сватба прави, ожени се.
Пак ми седна на дома си.
Това Гьорги направило;
от тога е останало
тая песна да се пое!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017