|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Похвали се Станина майка,
Стано льо, момне ле, Коладе ле:
- Нийде ми няма хубава Стана,
ни в Цариграда, ни в Дряно поле,
толкоз я има в Солуна града,
Солуна града - бели кадъни.
Де я зачу момче - търговче,
то прикупи шайка - гемийка,
че я подкара из Черно море,
че я изкара в Солуна града,
в Солуна града, на сух пясак,
че я овърза с тънки сиджими.
Че се провикна момче търговче:
- Гелала, гела, всякаква купья,
купья, коприна, моминска труфья,
шарени хурки, златни вретенца!
Всички граджанки вървум вървяха,
вървум вървяха, купум купуват.
Най подир иде хубава Стана,
с нея вървяха дур три робини -
първа робиня напреж вървеше,
напреж вървеше, пътя метеше,
двете робини скути държаха,
над главата й паун хвърчеше,
паун хвърчеше, сянка вардеше.
Че си отиде хубава Стана,
че си отиде до гемийката.
Отговаряше хубава Стана:
- Ой ми те тебе, момче-търговче,
я избери ми писана хурка,
писана хурка, златно вретенце!
Отговаряше момче търговче:
- Ой ми те тебе, хубава Стано,
ела в шайката, та си избери,
та си избери, какво ти тряба!
Че си пристъпа хубава Стана,
че си пристъпа вътри в шайката.
Момче търговче ножче извади,
ножче извади, ножче ханджарче,
че си отряза тънки сиджими,
та си подкара шайка - гемийка...
Станина майка отподир вика,
Викум - викаше, тичум - тичаше:
- Я стой почакай, момче търговче,
аз да си видя хубава Стана!
Отговаряше момче-търговче:
- Ти ще си видиш хубава Стана,
кога върбата грозде спусне,
а ракитата - жълта дюля.
На здраве ти, хубава Стано,
Стано льо, момни ле, Коладе ле.
Покровка, дн. Федоровка, Бердянски уезд, Таврия - Украйна; коледна
- на мома (Върбански 1910, № 456).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|