* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвали се Милкина мама
вечер, вечер по кладенци,
по кладенци, по дюрнеци:
- Нийде си няма кат моя Милка,
кат моя Милка, Милка хубава,
Милка хубава, Милка гиздава!
Де я зачу Марко търговец,
че й прати женихълца,
женихълца, жълта бъкличка.
Милкината мама очум се присмяла:
- Какви са кони пътя минали,
пътя минали, прах не погънали,
не като Марко, Марко търговец,
той си пътя мина с куцо магаре,
с куцо магаре, с чучуру пали,
той си пътя мина, прах си погъна!
Разсърди се Марко търговец,
че си отиде татък долу,
татък долу в Цариграда,
прекупи си една гемийка,
една гемийка сирму и злато,
сирму и злато, тънка налема,
че си изкара татък горе,
татък горе край Милкинто село.
Провикна се Марко търговец:
- Бре хайде, хайде, дохождайте,
дохождайте, купувайте,
купувайте всякаква купя,
всякаква купя сирмо и злато,
сирмо и злато, тънка налема.
Завървиха се най-малките моми,
завървиха се, извървиха се;
завървиха се средните моми,
завървиха се, извървиха се;
завървиха се най-баш момите,
завурвиха се, извървиха се,
се я няма Милка хубава.
Зададе се Милка хубава -
слуги й пътя метяха,
булите скути държаха,
сивия сокол високо хвърчи
високо хвърчи, сянка й държи,
че си дойде край гемийката.
Отговаря Милка хубава:
- Ой те тебе Марко търговец,
я ми изнеси всякаква купя,
всякаква купя сирмо и злато,
сирмо и злато, тънка налема.
Отговаря Марко търговец
- Ой те тебе малка моме,
я си привлез в гемийката,
та си избери всякаква купя,
че привлези в гемийката
Марко търговец с очум намига,
с очум намига, с ръком побутва,
с ръком побутва, с краком почуква.
Доде се Милка огледала,
отишли са до сред море,
заплакала е Милка хубава:
- Кога ще видя майка и баща,
майка и баща, братя и сестри!
Отговаря Марко търговец:
- Ти ще видиш майка и баща,
майка и баща, братя и сестри,
когато пусне върбата грозде,
върбата грозде, ракита дюли.
Ходили са малко, не много,
малко, не много, девет години,
родила се мъжка рожба,
излязла е да му пере,
да му пере бялата риза,
че подила върбата грозде,
върбата грозде, ракита дюли.
Отишли са на одрътки,
на одрътки деветгодишни,
на повратки десетгодишни.
Мило льо, бяло льо, белогражданке!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017