|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Спровикнала се Милкина мама,
ей Коладе ле, мой Коладе:
- Милкина хубост нийде я няма,
не в Цариграда, не в Будинграда,
само я има в тънка гемийка.
Че я зачуло гърче-латинче,
кат' я зачуло, че си откупи,
че си откупи девет дюлгери,
че си изкова тънка гемийка,
тънка гемийка дор три дюкяна.
Кат' ги изкова, тъй ги напълни:
първи дюкян споремой злато,
втори дюкян скъпа рушадка,
трети дюкян с черна коприна.
Кат' ги напълни, тъй се спровикна:
- Гялим, бе, гялим, мало й голямо,
да прекупувате, да пазарувате!
Че се извървяло мало и голямо,
най-подир върви назлънджа Милка,
със нея вървят дор три слугини:
първа слугиня път и размита,
втора слугиня скутове вдига,
трета слугиня чибука пали.
В гемийка стъпа, синджир се скъса,
гемийка тръгна по бял Дунава.
Милкина мама по края ходи,
по края ходи, на Милка дума:
- 'Ко станеш, мама, бяла робиня,
да спратиш, мама, бялото перо,
да носиш мама бяло за тебе,
бяло за тебе, черно за мене.
'Ко станеш, мама, черна робиня,
да спратиш, мама, черното перо,
да носиш мама черно за тебе,
черно за тебе, бяло за мене.
Колкото сме речи изрекли,
толкози здраве в тазика къща!
Червен, Русенско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ); гялим, бегялим
- елате.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|