|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
- Мен се е мома подсмела
на феса и на пискюля -
чем как ще да хи отвърнам?
- Сино льо, мое майчини,
дотолков ли си будала,
дотолков ли се не сеташ
на мома как да отвърнеш?
Стани ми, сино, натвари
пълна гемия коприна,
бела, червена, зелена,
че ми се терлах изрукай:
"Имам коприна за продан!"
Врит щат момине да дойдат,
врит щат коприна да вземат.
Всички са моми купили,
най-сетне иде Хатидже, -
Хасан си ключна врата...
Хатидже му се молеше:
- Пусни ме, пусни, Хасане,
мене ще майка да чака,
коприна да хи отнесам!
- Хатидже, бело момиче,
то и мене майка ще чака
невеста да хи отведем.
Ардино; инф. преселн. от Давидково, Ардинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров
1970, № 651); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|