* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радината майка болна лежеше
и на Рада заръчаше:
- Щерко, Радо ле хубава,
аз ще, Радо, да умра,
тебе млада оставям.
Чувай се, Радо, пази се,
по двора от ратаите,
по гората от говедарите,
по полето от овчарите,
по дола от свинарите,
вкъщи от своят баща роден.
Радината майка умряла
и Рада остана сираче,
тъкмо на девет години.
Чува се Рада, пази се,
както й майка заръча -
по двора от ратаи,
по гора от говедари,
по поле от овчари,
по дола от свинари,
вкъщи от своя баща роден.
Расна Рада, порасна,
стана на осемнайсет години.
Баща на Рада говори:
- Щерко ле, Радо ле хубава,
те, станаха девет години,
откак майка ти е умряла,
все ходя, Радо, и диря
майчината ти прилика
и на къщата отлик.
Никъде, Радо, не найдох,
Радо ле, Радо хубава,
ти на майка си приличаш
и на къщата отличаш.
Тебе ще, Радо, да взема.
Рада на баща си отговори:
- Тате ле, тейко ле,
ако не те е грях от Бога,
да те е срам от люде!
Баща й нищо не рече
и си навънка излезе,
па си повика младо касапче,
па се назад повърна
и на Рада говори:
- Радо, моме хубава,
имаме крава нова,
повикал съм касапче,
кравата да ни заколи.
Дойде младо касапче,
не закла крава ялова,
най закла Рада хубава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017