* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Денка сираче,
без майка Денка, с баща.
Денкина мил баща,
той на Денка продума:
- Денке ле, къзъм, Денке ле,
ще ида, Денке, ще търся,
на тебе - майка мащеха,
на мене - жена повторна,
на майка ти да мяза,
нейните думи да дума
и нейното носене да носи.
Тръгна Димитър да търси,
през девет села в десето.
Не можа Димитър да намери.
Ах, че се назад повърна
и той на Денка думаше:
- Денке ле, къзъм, Денке ле,
ходих, казъм, и търсих,
не можах никъде да намеря
на майка ти да мяза.
Ти много мязаш на майка си,
ти думаш нейните думи,
ти носиш нейното носене,
хайде да се двама вземем.
Денка се жално заплака
и на тейка си продума:
- Де се е чуло и видяло,
баща дъщеря да люби,
да люби и да я вземе.
Срамота, тате, от хората,
грехота, тате, от Бога!
Я дай ми, тате, ножчето,
ябълка да си разрежа,
че ми сърцето изгоря.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободе
и на тейка си продума:
- Я наживей се, тате, натери,
без мене, тате, без мама.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017