* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Бащица Радки думаше:
- Мънина Радке, такюва,
дъще ле, Радке, дъще ле,
като ми ходиш из къщи,
на що ми, Радке, приличаш,
на твойта мила майчица,
във снага, в битювията...
Я заран рано да станеш,
голяма хляба да месиш,
че ще в гората да идем,
зелено сено да берем! -
И Радка ми е станала,
голяма хляба месила,
па са с баща си отишли.
Брали са сено до пладне,
от пладне купа заклале.
Радка купата кладеше,
баща й сено подава.
Бащица Ради думаше:
- Дъще ле, Радо, дъще ле,
като ми ходиш по купа,
много ми, дъще, приличаш
на твойта мила майчица.
Бива ли и приляга ли
баща дъщеря да вземе?
Рада си нищо не рече,
малко си нещо помълче,
па на баща си продума:
- Такьо ле, мили бащице,
де се е чуло, видяло,
баща дъщеря да вземе? -
Що ми са чуе по гора:
овчаре свирят с кавали,
па говедаре със свирки,
а па свинаре със гайди.
И баща й се разсърди,
Радка в купата заклади,
та па сеното запали.
Радка в купата гореше,
гореше Радка, пищеше,
като пищеше думаше:
- Де се е чуло, видяло
баща дъщеря да вземе!
Та па си Радка изгоря.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017