* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Марийка сираче,
без майка Марийка, с мил тейню,
и с девет дребни дечица.
Марийка тейню думаше:
- Довди, тейню, мащеха,
мащеха, майка повторна,
и на мама, тейню, да мяза,
на мама в лика да мяза,
мамината руба да носи.
Тейню Марийка думаше:
- Марийке, мила тейнюва,
девет съм села изходил,
кат майка ти жена не видях
на нея, Марийке, да мяза.
Сал ти, Марийке, мязваш
и тебе, Марийке, да взема.
Марийка тейню думаше:
- Срамота, тейню, от хората,
грехота, тейню, от Бога!
Тейню Марийка пак дума:
- Отвори, Марийке, пъстри сандъци,
извади ясна премена,
че се хубо нагласи,
че се хубо премени.
Премени се Марийка, нагласи
и си навънка излезе,
и се силно провикна:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
когато в черкова влезем,
черкова да се затвори,
попове да онемеят,
дякони да ослепеят.
Де й седел Господ, та слушал,
когато си в черковата влезоха
попове онемяха, дякони ослепяха,
черковата се затвори.
Всички се чудят и маят,
каква е тази работа,
да не са нещо роднина.
От небето се глас чу -
една ми баба Дабинка,
тя си продума:
- Не са нищо роднина,
най са баща и дъщеря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017