* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Умре на Стойчо жената,
остана Станка сираче,
Стойчо на Станка викаше:
- Станке ле, моя дъщерьо,
солкова света обиграх,
нийде, Станке ле, не видях, (2)
майчинана ти прилика,
ти си я, Станко, най-мязаш,
гьо щим да сторим, дъщерьо
двамка щим да се венчеем.
Станка на Стойчо думате:
- Срамота й, тате, грехота й
баща дъщеря да взема
за жена, да се венчеи,
гьо щими да попитаме
попове, още владици.
Отиде Стойчо да пита,
не пита, кайно се пита,
ам пита да се не сетят:
- Попове, още владици,
на двор съм садил ябълка,
бива ли да я обирам?
Попове думат на Стойча:
- Че щом си я си посадил,
бива да си я обереш.
Ворна се Стойчу у Станка
и си на Станка викаше:
- Попове изин дадоха,
гьо щим да сбирем, дъщерьо,
майчиноно ти гиздило,
да го излеем, прилеем,
на теб гиздило да сторим.
Станка гиздило отнесе,
не каза, кайно се казва,
ам си думаше златари:
- Златари и куюмжии,
не лейте Станки гиздило,
най хи изляйте, сторете
сребърен сандък позлатен,
колкото Станка да влезе,
та че си Станка турите,
че я във сандък заляйте,
че я в рекана метнете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017