* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Калинка дума татко си:
- Тате ле, Бойчо чорбаджи,
търси си, тате ле, къщница,
къщница, млада домница,
къщата да ти кервени,
гостите да ти дочаква,
госкьето, назафирьето,
че ми е веке додяло
тежката софра да слагам.
Той хи, татко хи, думаше:
- Калинко, щеро Калинко,
и ходих, щерко, и търсих
и в гръцки села, и турски,
най-много във българските,
нийде си лика не найдех
като майчина ти прилика.
Ти мясаш, черко, майка си,
тебе за жена ще взема!
Тя му, Калинка, думаше:
- Татьо ле, чорбаджие ле,
владика дошел в селото,
иди го, тате, попитай
бива ли да се вземеме.
Стана татко хи, отиде
и на владика думаше:
- Владико, стара патрика,
съдил съм дърво ябълка,
садил съм си го, градил.
Сяка година цъфтеше,
цъфтеше, завърз немаше.
Тая година разцвети
и едно зърно завърза,
едно ми зърно на върхът.
Бива ли да я откъснам,
или на други да го дам?
Владиката му думаше:
- Кат си го садил и градил,
и ти ще си го откъснеш.
И той си вкъщи отива,
и на Калинка думаше:
- Шчеро Калинко, Калинко,
владиката ми думаше
тебе за жена да взема.
- Татьо ле, чорбаджие ле,
имаме нива голяма,
девет я чифта орали,
девет е кила семето.
Ако мож я обходиш
от четирито крайове,
ний ще се двама вземеме.
От Бога огън паднало,
та се нивата запали
от четирите крайове,
изгоря Бойчо в нивата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017