* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Пенка сираче,
сираче Пенка, без майка
цели ми девет години.
Тейку на Пенка думаше:
- Пенке ле, мила тейкува,
ся става девет години,
както й майка умряла.
Все ходя, Пенке, все търся,
майкина ти прилика,
никъде ни га намерих.
Ти мязаш, Пенке, майка си,
хай да се двама вземеме,
вземеме и венчайме.
Пенка тейку си думаше:
- Да дойде, тейку, събота,
на гробища, тейку, да ида.
Майка си да прилея,
прилея да я прикадя.
И да я, тейко, попитам,
бива ли, тейко, таз дума,
дето я тайно издума.
Че е дошло събота,
Пенка на гробища отиде,
майка си Пенка преляла,
преляла и прикадила,
викнала и заплакала:
- Бива ли, мамо, таз дума,
дето я тейко продума,
ний двама да се вземеме,
вземеме и венчаеме?
От гроба се майка й обади:
- Пенке ле, мила мамина,
иди на тейку си да кажеш,
да ходи тейко ти и да търси,
два вола, дор два близнака,
да ги в колата упрегне,
двамата да се качите,
и на черква да идете.
Ходил тайно и търсил,
два вола, два близнака,
и намерил два близнака,
и ги в колата упрегнал.
И се двамата качили,
и на черкова отишли.
Като във черковата влели,
вратите се затворили,
кандилата се угасили,
поповете са онемели.
Всички се хора почудили,
каква ще й таз работа -
да не сте нещо роднина.
Тогаз тейко ми издумал:
- Ний не сме двамата роднина,
ами сме баща и дъщеря!
Тогаз се вратити отворили,
кандилата се запалили,
поповете са продумали
и ги двамата разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017