* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Рада сираче,
без майка Рада, с тейко,
дребни сираци да гледа,
сирашки ризи да пере
момчени и момичени.
- Тейно ле, стари тейно ле,
тейно ле, ожени се ле!
Доведи майка, мащеха,
децата, тейно, да гледа,
децата - сираченцата,
че ми се е мене додяло
хората да ми приказват:
"Рада тейно си ще взема!"
Радин тейко думаше:
- Аз ходих, Радо, аз търсих,
не можах, Радо, да найда
майкината ти прилика.
Ти мязаш, Радо, мами си,
ти мязаш, Радо, приличаш,
хай да се, Радо, вземеме!
Рада тейку си думаше:
- Бре, мълчи, тейко не думай,
таз дума не се издумва, -
от хората е срамота,
от Бога, тейко, грехота!
Комшии каил не стават,
родове кабул не сторват,
в черкова не ни уведат,
попове не ни венчават,
даскали не ни опяват.
Радини тейко думаше:
- Радо льо, мила тетюва,
аз ходих, Радо, аз питах.
Комшии каил станаха,
родове кабул сториха.
В черкова ще ни уведат,
попове ще ни венчаят,
даскали ще ни опеят!
Рада си вънка излиза
и си до Бога извика:
- Боже ле, вишен високи,
зачуй ми, Боже, молбата!
Като в черква влезем -
попове да онемеят,
даскали да оглушеят,
кандила да огаснеят,
човек на камък да стане.
Да тръгне мало и голямо,
да тръгне, сеир да гледа.
Де е стоял Господ, че е слушал,
де е стоял ангел, че е писал.
Като в черква увлезли, -
поповете онемели,
даскали оглушели,
човек на камък станало.
Че тръгна мало и голямо,
че тръгна сеир да гледа,
да гледа камък от човек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017