* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Паун ми пое у сарай,
мори Радо, бела Радо,
та не е паун у сарай,
току е Рада девойче.
Радина макя умира
на Радините скутове
и си на Рада говори:
- Щерко Радено, Радено,
азе кю, щерко, да умра,
не жали, Раде, не плачи,
не турай кахър на сърце!
Кога си, щерко, я умра,
ти да повикаш бабите,
хубаво да ме пременат.
Ка ме у гробо спущите,
хвърли си камен от сърце,
прежали макя рождена,
уми се, Радо, оплети,
тенко се, Радо, премени,
упрегни поли ръкаве,
затни си китка шарена,
омеси бела погача,
наточи вино, ракия,
изведи коня кервана,
та прати баща оглавник,
майчица да ти намери,
майчица като менека,
мое ходене да ходи,
мое гледане да гледа,
мое думане да дума,
моята снага да носи!
Дори си макя издума
и се от душа раздели.
Жалила Рада, плакала,
от дома Рада до гроба.
Ка се от гробо върнала,
не тури кахър на сърце,
но хвърли камен от сърце.
уми се Рада, оплете,
тенко се бело премени,
упрегна поли ръкави,
затна си китка шарена,
омеси бела погача,
наточи вино, ракия,
изведе коня кервана,
па прати баща оглавник
майчица да й намери,
майчица като пръвната.
Ходил е баща й, шетал е
по севта земя рисянска,
нийде прилика не найде.
Па се върнал назаде,
на Рада вели-говори:
- Всекъде, Радо, обидо,
нигде майка не намери,
да й е лика-прилика,
майчица като пръвната.
Сал й си тизе прилика,
ай ние да се вземеме!
Рада му вели-говори:
- Татко ле, грешна душице,
от Бога, татко, грехота,
от хора, татко, срамота!
Иди си, тате, у село,
та питай, тате, попове
бива ли и прилега ли
ни с тебе да се вземеме.
Ошел баща й у село,
па на попове говори:
- Попове, море дякове,
имам си крава ялова,
азе ли да я закола
или да я другому дам?
Попове велят, говорят:
- Що кье я дадеш другому,
по-добре ти я заколи!
Върна се баща у дома,
на Рада вели-говори:
- Щерко Радено, Радено,
попове що ми казаха -
ние с теб да се вземеме.
Още дума не издумал,
земя се силно разтресе,
пукна се земня дълбоко,
падна баща й у нея.
Тогай се земя собрала,
а от баща й ни помен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017