* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радо льо, пусто сираче,
без майка, радо, със татко,
с толкото дребни дечинки!
Веке хи се е додяло
дваж в неделята месене,
триж на месец перене,
та на татка си говори:
- Татьо ле, тате Стояне,
терай си, тате, найди си -
мен се е веке додяло
от тая тежка работа!
Татко хи вели-говори:
- Радо льо, пусто сираче,
ходил съм, Радо, питал съм,
и горна земя, и долна -
мар, като майка ти не найдох,
не найдох, Радо, не срещнах...
Мар, ти на майка и мязаш,
мар, я теб, Радо, ще взема!
Рада му вели-говори:
- Татьо ле, тате Стояне,
змия ти яло езика,
таз дума да не продумаш -
де се е чуло, видяло
татко дъщеря да вземе,
да вземе - жена да му е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017