* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Останал Йордан млад вдовец,
с едно дете Недялка.
Расти го Йордан, порасна,
бе на дванайсет години
потърсил да се зажени.
От село на село ходеше,
ходеше Йордан, търсеше,
не можа да си намери
кат неговата стопанка,
кат нея да приказвала,
кат нея да се носела.
Ах, че си Йордан предложи,
на неговото дете, Недялка.
- Недялке, татко, Недялке,
ти на майка си приличаш
и кат майка си приказваш,
хай да ми станеш за жена!
Недялка дума баща си:
- Утре е, татко, бяла събота,
аз на гробища ще ида.
Рано Недялка ранила
и на гробища отиде.
Викна Недялка да плаче,
на майка си да казва:
- Къде се е чуло и видяло,
аз да му стана стопанка?!
То и Господ каил не стана,
силни дъждове рукнали
и гръмотевица паднала,
Йордана у сърце удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017