* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Тейно на Неда думаше:
- Недке ле, мило, тейно ле,
даде те Господ хубава,
хубава, ала злочеста!
Че не би жива мама ти,
наука да те научи,
на съта дребна работа,
тънка основа да предеш,
сякнато платно да тъчеш,
на костен гергеф да шиеш.
Неда тейну си думаше:
- Тейне ле, стара старийо,
майчица да ми намериш,
на мойта мама прилична,
наука да ме научи,
на съта дребна работа,
тънка основа да преда,
сякнато платно да тъка,
на костен гергеф да шия.
Тейно на Неда думаше:
- Ходил съм, Недо, търсил съм,
не можах да ти намеря,
на твойта мама прилика;
ти на мама си приличаш,
аз ще да тебе да взема.
Недка тейни си думаше:
- Тейни ле, стара старийо,
я стой, не думай таз дума, -
от хората й срамота,
от Господа й грехота!
Тейно на Неда думаше:
- Недке ле, мило тейново,
тейно ще да те заведе
през девет села в десето,
на чуждо село незнайно,
дето те хора не знаят,
не знаят, ни те познават...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017