* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Рада тейно си думаше:
- Тейно ле, Бойчо чорбаджи,
станало й девет години,
откак майка ми умряла,
дотегнало ми й, тейно ле,
тежка трапеза да слагам,
да слагам, още да вдигам,
дребни ти деца да гледам.
Търси си, тейно, къщница,
къщница, стара домница.
Радина тейно думаше:
- Аз ходих, Радо, аз търсих
по села и по градове,
нийде си, Радо, не найдах
майкината ти прилика,
да ходи нейно ходене,
да носи нейно носене.
Ти мязаш, Радо, майка си,
ти ходиш нейно ходене,
ти носиш нейно носене.
Хад' да се двама вземеме!
Рада тейно си думаше:
- Тейно ле, Бойчо чорбаджи,
я иди, тейно, запитай
попове и стари владици
бива ли, тейно, може ли,
ний двама да се вземеме?
Бойчо при попове отиде,
попове, стари владици,
Бойчо попове думаше:
- Попове, стари владици,
имам си златна ябълка,
станало й девет години
все ми ябълка цъфтяла,
цъфтяла, не завързала,
тази година цъфнала,
цъфнала и завързала
една ми златна ябълка,
бива ли да я откъсна?
Поповете му казали:
"Бива бе, що да не бива!"
Бойчо си вкъщи отива
и си на Рада думаше:
- Аз ходих, Радо, аз питах,
поповете ми позволиха.
Рада тейно си думаше:
- Я иди, тейно, я иди
нивата да си обидеш
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017