* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Величка сираче,
без майка Величка, с баща,
дребни сираци да гледа.
Раснала, та пораснала,
станала мома хубава,
станала мома за женене.
Величка дума тейно си:
- Хайде се, теньо, ожени,
доведи майка мащеха.
Тейньо Величка думаше:
- Аз, казъм, Величке, все ходя,
все ходя, казъм, все търся,
майкината лика прилика.
Не можах, казъм, да найда,
най ти мязаш на майка си,
майкините думи ти думаш,
майкиния вървеж ти вървиш,
тебе за жена ще взема.
Зарана рано ще стана,
ще ида, казъм, ще ида,
голяма нива да продам,
за алтъни да я менувам.
Величка нищо не каза.
Зарана рано станала
и си главата умила,
и е в църква отишла,
поляла и прикадила,
викнала и заплакала:
- Боже ле, мили Господи,
де се е чуло и видяло
баща дъщеря да води?!
Дей седял Господ, той слушал,
силни ветрове духнали,
силни дъждове заваляли,
порои баща й отвлекли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017