* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Татко на Недка думаше:
- Помниш ли, Недке, помниш,
кога майка ти умираше
какво ми заръча,
да ходя, да търся, Недке ле,
да ходя, Недке ле, да търся,
нейната лика прилика,
нейното пусто ходене,
на нея, Недке, да мяза.
И аз търсих, Недке ле,
не можах да намеря,
ти мязаш, Недке, на нея,
аз тебе, Недке, ще взема.
Недка на татко думаше:
- Не бива, тате, не става
български закони не дават
ние двамата да се вземеме.
Татко на Недка думаше:
- Ще идем, татка, на манастир,
ако монаси разрешат,
ний ще се, татка, вземеме.
Че стана татко, отиде,
там горе в Троянския манастир
и на попове думаше:
- Ой, ви вазе, попове,
попове и духовници,
станало е двадесет години,
как съм ябълка посадил,
тази година родила
една червена ябълка,
бива ли да я откъсна,
да я откъсна, разрежа?
Попове Петко думаха:
- Бива, Петко, бива, да я откъснеш.
Петко при Недка отиде:
- Попове, Недке, разрешиха,
ний двамата да се вземеме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017