* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Тейно си Станке думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
как мязаш, Станке, майка си,
по лице, Станке, по снага -
дал бива да се вземеме?
Станкя на тейно думаше:
- Тейно ле, миличък тейно,
как да не бива, тейно ле,
ний двата да се вземеме.
Ти иди, тейно, ти иди
във Али паша чаршия,
попитай, тейне, попове,
попове, още владици -
попови изин да дадат,
ний двата да се вземеме.
Той стана тейно, отиде
и на попови думаше:
- Попови, още владики,
я имам нива голяма,
във нива круша голяма,
под круша - круша мънинка,
дал бива да га отсеча?
Попови тейно думаха:
- И нивата си е твоя,
и крушата си е твоя,
и крушката си е твоя.
Тейно се назад повърна
и си на Станкя думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
попови изин дадоха,
ний да се двама вземеме.
Станкя на тейно думаше:
- Тейно ле, миличък тейно,
как да не бива, тейно ле,
ний да се двама вземеме.
Ти иди, тейне, ти иди,
изгради нови черкови -
пенджурите посребрени,
кубетата позлатени,
със девет нови камбани,
камбани сами да бият.
Тейно на Станкя думаше:
- Станке ле, мари, хубава,
де се е чуло, видяло
камбани сами да бият?
Станкя на тейно думаше:
- Тейно ле, миличък тейно,
де се е чуло, видяло,
тейно щерка си да вземе?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017