* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- И ходих, Станке, и ходих,
бре, Стамбол града обидох,
не найдох, Станке, не найдох
майчината ти прилика;
яла я мърва ти мязаше -
дал' би ще да се вземеме?
- Баще ле, я мой баще ле,
де се бе чуло, видело
баща дъщеря да взема?
Още ми дума думаха,
че ми рекаха, рекаха,
във село дошли попове,
попове и деспотове.
Стана ми Божо, отиде
попове да си попита,
попове и деспотове.
- Нещо ще да фе попитам!
На двор съм садил ябълка,
първа е рожба родила -
дал' бива да я обера?
- Бива си, Божо, бива си.
Стана ми Божо, отиде.
- Станко ле моя дъщеро,
попове каил станаха
двамата да се вземеме.
- Бащо ле, я мой бащо ле,
иди ми, бащо, повикай
моят ми вуйчо Стоила.
Та че вуйчо хи пристигна.
- Вуйчо ле, я мой вуйчо ле,
де се бе чуло, видело
баща дъщера за вземе?
Ние сме сватба замислили,
и той си Божа извика:
- Ще идеш, Бошо, ще идеш
да си накупиш, Божо ле,
триста хиляди овньове
и триста хиляди хлябове.
Стана ми Божо, отиде,
накупи щото искаха.
- Да ми направиш, Божо ле,
пещ за триста хиляди хлябове.
И фурната е направил.
- Иди ми сега повикай
Гюмюрджинските джелепи
да си овньове заколят
и хлябове да си опекат.
Почнаха фурната да горят
и овните да колят.
Дошло е време, фурна готова,
уйчо не хваща овни да мята,
а хвана Божа, та го жив,
та го жив в пещта изпекъл.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017