* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Тате ле Бойчо чорбаджи,
търси си, тате, къщница,
къщница стара домница,
че вейке ми е додяло
Госкьето да дочакувам,
госкьето мусафирьето,
тежката софра да вдигам,
да вдигам и да е свалям.
- Радо ле мари дъщерьо,
и ходих, Радо, и питах
Във гръцки села и труцки,
майка ти нийде ие найдох.
Ти си ме, щерко, ликата,
тебе за жена ще взема,
ти ще ми станеш къщница.
- Тате ле Бойчо чорбаджи,
не думай, тате, таз дума,
че е от Бога грехота
и от хората срамота!
Владика дошел в селото,
владика, стара патрика,
та пойди, та го попитай:
Владико стара патрико,
купил съм нива голяма,
разсадих дърво ябълка,
цветила, незавързала,
сал едно зърно завърза,
бива ли да го откъна?
И Бойчо стана, отиде,
та владиката попита.
Владиката му думаше:
- Бойчо ле стар чорбаджийо,
вземи си, Бойчо, кончето,
та си нивата набъркай
от четирите крайове,
тогава ще я откънеш.
Бойчо си обзе кончето
и си нивата набърка
от четирите крайове.
От Бога огън паднало,
удари Бойча и конче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017