* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Останал Бойчо млад вдовец
с негова Станка дъщеря,
на петнайсте годиньки.
Бойчо си Станки викаше:
- Станко льо, моя дъщеро,
ходил съм, Станке, и ходил,
нийде не найдох, Станке льо,
твоя хи майци прилика, (2)
лю ти си хи си прилика.
Дьо да го сторим, Станко льо,
ний двама да се зьомиме.
- Тате ле, милни тате ле,
от Бога би щи грехота,
от хора би щи срамота.
- Станко льо, моя дъщеро,
във село има попове,
попове и владикове,
щъ идем да ги питаме.
Отиде Бойчо да пита
попове и владикове:
- Във двор съм садил калинка,
та ми е рожба родила -
бива ли да я оберам?
- Не бива, Бойчо, не бива,
рожбана да си окапе,
не бива да я обереш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017