* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Гледала майка, гледала,
гледала Радка хубава,
майка на Радка думаше:
- Радке ле, чедо хубаво,
чувай се, Радке, пази се,
кат те е майка пазила
от вода, Радке, от огън,
че аз ще, Радке, да умра,
а баща ти е, Радке, с хайдути,
хайдути, Радке, хайдуци.
Като умряла майка й,
три години Радка
кърпа не разбрадила
и си лице не мила.
Като си дошъл татко й,
завърза кърпа назад
и си лицето умила,
и на татко си думаше:
- Татко ле, мой бащице,
хайде да те, татко, оженим,
майчица да ми доведеш,
майчица, татко, мащеха,
на измет да ме научи,
на измет, татко, всякакъв.
Баща на Радка думаше:
- Все ходих, Радке, все гледах,
майчина ти прилика никъде,
аз, Радке, не видях.
Само ти на ней приличаш,
на майчината си прилика.
Баща й на Радка думаше:
- Хайде се, Радке, вземем и оженим!
Радка се с уста засмяла и
със сърце заплакала,
и на татко си думаше:
- Татко ле, ти мой бащице,
я иди, татко, ти иди
при тези ми стари попове,
попове, татко, владики,
та си ги, татко, попитай,
дали можем двама
да се вземем.
Баща й си стана
и при попове отиде,
и на попове думаше:
- Попове, стари владики,
садил съм бахча голяма,
градил съм града хубава.
Три годин рожба не родила,
сега е рожба родила.
Да си аз да я обера,
или на друг да я дам?
И попове му казали:
- Който е бахча садил,
той да си я обере.
Баща й се върна назаде
и си при Радка отиде,
па си на Радка дума:
- Радке ле, чедо хубаво,
попове ми разрешиха
ние двама да се вземем,
вземем, Радке, оженим!
Радка се с уста засмяла
и със сърце заплакала,
и на татко си думаше:
- Татко ле, ти мой бащице,
я иди, татко, я иди,
при тези стари златари,
та тебе златен да излеят
и в черква поставят.
Като се, татко, върнеш,
тогава ще се, татко, вземем.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017