Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Дойчин на Радка думаше:
- Радке ле, моя дъщерьо,
майка ти, Радке, почина.
Аз ходих, Радке, и ходих,
девет съм села обиколил,
девет попрелки поседях,
нийде кат теб не намерих.
Ти си ми, Радке, най-добрата,
най-добра и най-хубава,
и най-отвън любовна.
Аз ще, Радке, тебе да взема,
за булка да ми услужваш.
Радка на Дойчин думаше:
- Баще ле, Дойчин чорбаджи,
никак не бива, не бива
за мене да се ожениш.
Ти иди, баще, ти иди,
в село са дошли, баще ле,
попове и владикове.
Иди ги, баще, попитай.
Попове каил ко станат,
владици изин ко дадат,
ний двама ще се вземем.
Кога стана Дойчин отиде
и на попове думаше,
попове и владикове:
- Я имам рана градинка,
в нея съм садил ябълка.
Сега стана дванайсет години
род роди, плод не удържа.
Сега има цяла година
род роди, плод удържа
на върха до две ябълки.
Дали бива да ги откъсна?
Попове думат на Дойчин:
- Не бива, Дойчин, не бива,
това е от хората срамота
и от Господ е грехота!
Кога стана Дойчин, отиде
и си на Радка думаше:
- Не бива, Радке, не бива.
Попове казват не бива.
Радка на Дойчин думаше:
- Баще ле, Дойчин чорбаджи,
я скови сандък сребърен,
та че ме метни в сандъка
и ме заключи отгоре,
че ме пусни в морето.
Покрай море овчар имаше,
сиво си стадо пасеше.
Ако иде сандък към овчар,
аз ще овчаря да взема,
ако дойде сандък към теб,
аз ще тебе да взема.
Че стана Дойчин чорбаджи,
та скова сандък сребърен,
че метна Радка в сандъка,
че я Дойчин заключи,
че я пусна в морето.
Яви се сандък наслука,
яви се сандък нагоре,
сандък към овчар отиде.
Овчар си Радка заведе,
заведе, та я отведе,
за булка него да стане.

 


Крумовград; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017