* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радина мама умира,
Радо ле, перо жараво,
та па си Рада заръча:
- Радо ле, перо жараво,
кога си умра, Радо ле,
черна си кърпа забради,
бяло си лице потевни,
баща си в очи не гледай,
че е баща ти курварин,
курварин, Радо, влъхварин!
Рада си мама слушала,
както й мама заръча:
черна си кърпа забради,
бяло си лице потевни,
баща си в очи не гледа.
Девет години минаха,
кога десета подкара,
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, до мой бащице,
хайде се, тейне, ожени,
майка мащеха доведи,
на измет да ми помогне,
че ми е измет дотегнал
от гора, от говедаре,
от поле мурги овчаре!
Тейно си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
ходих си, Радо, дирих си
майчината ти прилика,
майчината ти и твойта,
ала я, Радо, не найдох,
тебе ща, Радо, да взема,
Радо ле, перо жараво!
Рада бащици думаше:
- Вземи ме, вземи, тейно ле,
ако си къща преправиш,
дето е мама седяла,
тогива да се вземеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та хвана млади дюлгере,
та си къщата преправи,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я хайде да се вземеме!
Рада бащици думаше:
- Вземи ме, тейно, вземи ме
ако чопразе преправиш,
дето ги мама носеше,
тогава да се вземеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та при златари отиде,
та си чопразе преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я хайде да се вземеме!
Рада бащици думаше:
- Вземи ме, тейно, вземи ме,
ако си ривце пренижеш,
пренижеш, още премиеш,
дето го мама носила,
тогива да се вземеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та ю златарин отиде,
та си ривцето прениза,
прениза, още уми,
та па го Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я хайде да се вземеме!
Ради се тейну думаше:
- Вземи ме, тейно, вземи ме,
ако си гривни преправиш,
дето ги мама носила,
тогива да се вземеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та ю златарин отиде,
та си гривните преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я хайде да се вземеме!
Рада си тейну думаше:
- Вземи ме, тейно, вземи ме,
ако си свещник преправиш,
дето е светил на мама,
тогива да се вземеме!
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та ю златарин отиде,
свещникът да си преправи.
Рада след него отиде,
па на златарин думаше:
- Златарино, брат да ми си,
брат да ми си, дваж да ми си,
свещникът да си направиш
със врата да се затваря,
със дума да се отваря,
със дума да се затваря.
И златар си я послуша,
та си свещникът направи
със врата да се затваря,
със дума да се отваря,
със дума да се затваря.
Та па си дома отиде.
Баща й свещник донесе,
та па го Ради подаде,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво,
я а иде да се вземеме!
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, до мой бащице,
я иди, тейно, я иди,
та викай стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ни венчеят!
Тейно си Рада послуша,
та викна стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ги венчеят.
Рада на свещник продума,
свещник са с дума отворил,
Рада се скрила в свещникът,
па си на свещник продума,
свещникът са с дума затвори
Ева че иде тейно й,
та води стари попове,
попове, стари кметове,
двама да си ги венчеят.
Тейно си Рада извика:
- Радо ле, перо жараво,
ела да си се венчеем!
Рада я нема никаква,
а тейно й се ядоса,
та си свещник продаде
на едно царско сеизче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017