* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Де се бе чуло, видяло
бащу дъщерьо да вземе!
Стоян на Стана думаше:
- Стано ле, моя, дъщерьо,
бива ли да се вземаме?
- Баще ле, мое, баще ле,
тая дума не я казвай.
От Бога ще е грехота,
от хората е срамота,
бащу дъщерьо да вземе!
В село има попове,
попове и владикове,
иди ги, бащу, попитай,
дали щат каил да станат,
ти дет ми дума продума.
Стоян попове думаше,
думаше и казуваше:
- Попове и владикове,
на двор съм садил ябълка,
дал' бива да я обера,
първа е рожба родила.
- Бива си, бива, Стояне.
Стоян се назад повърна,
и си при Стана отиде,
и си на Стана говори.
- Попове каил станаха,
попове и владикове.
Тогаз е Стана рекала:
- Попове да ослепеят,
владиците да онемеят!
Де се е чуло, видяло
бащу дъщерьо да вземе.
От Бога огън паднало,
ударил Стоян в главата.
Стана си тогаз ромоне:
- Комшии, вие, селяне,
де се е чуло, видяло
бащу дъщерьо да вземе?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017