* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Хубаво Раде, Раде ле,
Хубаво Раде, Раде ле!
Радина макя умира,
умира, Рада наръча:
- Щерко ле, Радо хубава,
чувай се, щерко, пази се
по гори от козарете,
по поле от конярете,
по герен от свинярете,
по чифлик от ратаете,
по баир от овчарете,
най-много, Раде, най-много
от свойго баща рождени,
че е баща ти, Раде ле,
у гора хайдук Никола.
Чува се Рада, пази се
доде майка й да умре.
Рада на баща говоре:
- Тате ле, мили тате ле,
хайде се, тате, ожени,
че мене време дохожда,
дохожда, тате, минува!
Баща на Рада говоре:
- Щерко ле, Радо хубава,
те стана девет години,
ка е майка ти умрела,
все ходя, Раде, та диря,
не мога, Раде, да найда
майчината ти прилика;
ти си на майка приличаш,
та хайде да се вземеме!
Рада на баща говоре:
- Я йди, тате, я иди
у тия черкви високи,
попитай, тате, попове, -
ако позволят попове
ний с тебе да се вземеме.
Баща си Рада послуша,
па стана, та си отиде
у тия черкви високи.
Като във черкви влезнале
и тая дума казале,
кандилата изгаснале,
поповете занемеле,
гяците са ослепеле,
иконите попадале,
черквите се затвориле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017