* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Ганка дарове тъчеше
в темни дълбоки зимници,
дарове тънки ленени,
дарове айналиени
с краища торунджиени.
И брат й Йорги при нея,
от стана й се държеше,
от стана, от коруната.
Йорги на Ганка думаше:
- Ганке ле, мила баткова,
ходил съм, батко, ходил съм
през Бяло море и Черно,
ходил съм, Ганке, дирил съм
твоята хубост и младост,
моята, батко, прилика,
не можах да я намеря.
Я стани, Ганке, я стани,
че иди в горна одая,
отвори севля сандъци,
извади лична премяна,
че се хубаво премени,
кат мома за сгодяване,
кат булка за венчаване,
че излез вънка на кьошка,
постели, батьо, нареди
колкото двама да легнем,
колкото сладко да заспим!
Ганка се стори нечула,
нечула и неразбрала.
Йорги повтори, пак рече:
- Я ставай, Ганке, я ставай,
доде ти думам със добро,
да не захвана и със зло!
И Ганка стана, отишла,
постлала и наредила,
хубаво се пременила.
Като се й назад върнала,
батка си срещна в стълбите.
Йорги си Ганка прегърнал,
Ганка на Йорги думала:
- Я дай ми, бате, ножчето,
петельки да си изрежа,
петельки ибришимени!
Йорги й ножче подаде.
Не си петельки изряза,
най си се в сърце прободе
и си високо извика:
- Байне ле, бате Йорге ле,
че как се, бате, кайдиса,
та ме младичка погуби!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017