* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Станка тейно си думаше:
- Тейно ле, стари бубачко,
станало й девет години
откак ми й мама умряла.
Хайде се, тейно, ожени,
то стига толкоз ходене.
Станкина тейно думаше:
- Станке мо, мила тейнова,
девет съм града обходил,
девет години поред,
девет съм коня уморил -
не можах да си намеря
майчината ти прилика,
ти мязаш, Станке, майци си,
я хайде да се замиме.
Станка тейно си думаше:
- Я иди, тейно, попитай
владици, стари патрици,
ако се, тейно, съгласят,
ний двама ще се вземеме.
Стоян владици думаше:
- Владици, стари патрици,
нещичко ще ви попитам,
правичко да ми кажете -
сам съм си нива изорал,
сам съм си семе посадил,
нивата ми е узряла.
Сам ли да си я пожъна
или хората да викам?
Владици думат Стояну:
- Стояне, луда гидийо,
щом кат ти й нива узряла
и сам мож' да я пожънеш,
и хора мож' да повикаш.
Стоян на Станка думаше:
- Станке мо, мила тейнова,
аз ходих, Станке, и питах
владици, стари патрици
и тий се, Станке съгласят
ний двама да се вземеме.
Станка й много дожаля,
дожаля, още домъчня,
че се във стая затвори,
затвори, още заключи,
кандилото си запали
и се на Бога помоли:
"Божне ле, вишни, Господе,
де се е чуло, видяло
баща дъщеря да вземе,
негова жена да стане?
Божне ле, ще те помоля,
да ме, Божне ле, престориш
на какво-годе гадинче,
на птиче, на лястовичка
или на сива гълъбка,
че да си, Божне, изхвръкна,
да се от баща отърва!"
Станало й чудо голямо -
Господ й дочул молбата
и я на птичка престори,
на птичка, на лястовичка.
Тя кат си от комин изхвръкна
и се от баща отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017