* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Мъри, Кумано, Куманке,
та луда ли е майка ти,
та те е, мъри, пуснала
с мащия тейно на нива
ярпяна жътва да жънеш?
Жънали, що са жънали,
до пладне жътва жънали,
седнали пладня да пладнят,
седнали, та са пладнили,
легнали да си почиват,
тежко си съня заспали.
Га се Куманка сепнала,
сепнала и събудила,
тейно хи дясна ножица
във Куманкини скутове,
тейно хи дясна ръчица
във Куманкина пазовка.
Куманка викна до Бога:
- Боже ле, мили Боже ле,
чуй го, Боже ле, та гръмни,
чуй го, вода, та пресъхни,
чуй го, гора, та изсъхни!
Чул го Господ, не го гръмнал,
чула вода, не пресъхнала,
чула гора, не изсъхнала.
А е пуснал вишни Господ
дор две ми люти змийници.
Първа му змейна очи пиеше,
втора му змейна пирчан мъкнеше,
пирчян мъкнеше, гнездо виеше,
гнездо виеше, яйца снасяше,
яйца снасяше, пилци пилеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017