* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Денка сираче
без мама, а пък с тате.
Денкина тате думаше:
- Денке ле, мила татева,
станали девет години,
как е майка ти умряла
и аз ходя, Денке, да търся,
като майка ти хубава,
нейна вървеж да върви,
нейните думи да дума,
нейна поглед да гледа,
и нейното носене да носи.
Нийде си, Денке, не найди,
ами ти, Денке, приличаш,
а да се двама вземем.
Викнала Денка, заплака:
- Не думай, тате, тези думи,
срамота е, тате, от хората,
грехота е, тате, от Бога!
Денкина тате пак дума:
- Денке ле, мила татова,
ще ида, тате, на Русе,
ще питам, тате, владики,
владики, стари патрики,
ако станат те каил,
ние двама ще се вземем.
Отива тате й на Русе,
той си владики запитва:
- Владики, стари патрики,
нещичко ще ви попитам,
вие право да ми кажете.
Аз имам крава ялова,
може ли да я заколя
и пастърма да я направя.
Владики думат тате й:
- Като ти е мъка и стока,
ти бива да я заколиш
и пастърма да я направиш.
И се тате й зарадва,
и се назад завърна,
от далеч с порти викаше:
- Постилай, Денке, дебело,
подлагай, Денке, широко,
ние двама ще се вземем,
владика казал, че става.
Като чу Денка тези думи,
викнала и заплакала,
и се на Бога молила:
- Стори ме, Боже, направи,
на каква бъде гълъба,
до тебе, Боже, да литна
и аз да ти, Боже, разкажа
за моя, Боже, бащица.
Докато Денка издумала,
тъмен се е облак задал,
облака гърми и трещи,
и Денкина тате убил.
И се Денка отървала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017