* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Разболяла се Петкина,
Петкина стара майчица,
та лежи, та ще да умре,
та па си Петки заръча:
- Петке ле, мила дъщерко,
чувай се, Петке, варди се,
как те е майка вардила
от огън, Петке, от вода,
тъй да се, синко, ти вардиш
от свой ти баща рождени,
че той е, синко, неверен,
неверен, не верувай го!...
Расте Петкана, порасте,
станала на стан девица,
девица за годяване.
Баща на Петка думаше:
- На съде ходих, Петке ле,
на съде ходих, отидох,
никъде, Петке, не найдох
майчината ти прилика.
А ти ми, Петке, приличаш
на майчината си прилика
в снагата, половината,
в очите между веждите.
Хайде, Петке, да се вземем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017