* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Станка сираче,
без майка Станка, със баща,
нямало кой да я научи
да тъче Станка и да приде.
Че я вземала леля й,
леля й да я научи,
свако й да я ожени.
Раснала Станка, порасла,
на осемнайсе години.
Тейну на Станка думаше:
- Станки мо, казъм Станку мо,
когат майка ти умираши,
че тя ми, Станке, поръча
аз, Станке, да се оженя,
кат нея жена да взема.
Ти мязаш, Станке, на нея,
ха да се двама вземеме.
Станка й мъчно думъчня,
още й жално дожаля.
Че стана рано в неделя,
че взема свещи лоени
и в църква отиде,
и си свещите запали.
Попове Станки думаха:
"Станке мо, моме хубава,
може ли, Станке, бива ли
в църква свещи лоени?"
Станка попове думаше:
- Попове, вие владики,
може ли, холъм, бива ли
баща дъщеря да вземе
и с нея да се венчава?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017