* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Майка Радена думаше:
- Радено, черко, Радено!
Болна съм, черко, че умрем,
ала нещо, че ти поръчам -
в баща ти вяра да немаш,
че баща ти е, черко, неверен,
неверн, черко, немирен.
Той ще те тебе излъже.
Тъкмо си това издумала,
майка се с душа раздели.
Като се от гробища връщали,
баща Радена думаше:
- Хайде да се, Радено, вземеме,
на мене невеста да станеш!
Радена Жално изплакала
и бързо си дома отиде,
на сред двора огън запалила,
отвори сандъци с дарове -
че ги в огъня хвърлила.
Дорде са дарове горели,
тя е през Дунав минала,
чак е до Влашко стигнала
и е влахинка станала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017