* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Драганина майка болна легнала
и на Драгана думала:
- Драгано мамина,
мама ще умре
и на тебе ще заръча -
пази се, мамо, пази се,
пази се от баща си,
че баща ти е неверен,
нему му хора не вярват
и я му, мамо, не вервам!
И се с душа раздели.
Драганин бащица
не мина малко, ни много,
той на Драгана продума:
- Дъще Драгано, Драгано,
къде си дъще походих,
нигде си лика прилика,
лика прилика не намерих,
я да се, дъще, вземем.
Драгана се викна-провикна:
- Тате ле, мило татенце,
я иди, тате, попитай
двама души попове
и един черен калугер,
ако ни двама позволят,
ние ще се двама вземем.
Драганин бащица
бърже из порта излезе
и си на черква отиде.
Като из пътя вървеше
гората съхне над него,
къде вода имаше,
тя съхне пред него.
Като при черква пристъпи,
всички се врати затвориха,
само един черен калугер
си на врата стоеше.
Той си калугер попита,
калугер се виком провикна:
- Де се е чуло и видело
баща дъщеря си да вземе?!
Баща се назад повръща
и си в къщи отиде.
Кога си порта отвори
Драгана сред двори стоеше
и си във руба седеше,
таман руба да пали.
Баща й се викна-провикна:
- Защо си, дъще, бързала,
та си си руба изнела?
Драгана на баща си продума:
- Тате ле, мили татенце,
руба ще, тате, паля,
и аз във руба ще горя,
де се е чуло и видяло,
баща дъщеря си да взема!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017