* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Разболяла се Радкина майка.
Майка на Радка думаше:
- Аз ще, Радке, да умра
на тебе, Радке, запрещам,
чувай се, Радке, пази се
от твоя баща неверен.
Доде това издума,
майка се с душа раздели.
Радка си кърпа забради,
на баща си продума:
- Я да те, татко, оженим,
на мене майка доведи,
на мене майка - мащеха.
- Радке, ле, мома хубава,
насекъде, Радке, обходих,
майчина ти, Радке, прилика
никъде не найдех.
Само тизе, Радке, приличаш
на майчина си прилика,
на мое конче отлика
и на мои дворове прилика.
Ние с теб, Радке, да се вземем.
Радка се с уста засмяла,
а със сърце заплакала.
Радка на баща си думаше:
- Иди, татко, попитай
попове, стари владици,
ако можем с тебе да се вземем.
Баща при владика отишъл,
при попове и при владици,
и ги попитал:
- Нещо ще ви питам,
право да ми кажете.
Сял съм нива голема,
дали аз да я ожъна,
или на друг да я оставя.
Владиката рекъл:
- Кой е сял, ще жъне.
Баща си при Радка отишъл
и на Радка рекъл,
че владици са му разрешили
да се вземат.
И три пъти Радка целунал,
и три пъти му се уста пукнала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017