* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Имала майка, гледала,
една ми мома хубава,
една ми мома хубава,
ала е била злочеста.
Майка на Станка думаше:
- Я ела, Станке, я ела,
нещичко да ти кажа.
Тамън си това изказа
и се от душа отдели.
Жалила Станка, плакала,
цели ми девет години.
Десета годин, в неделя,
рано ми Станка подрани,
и се във черно облече,
и си на черква тръгнала.
Татко на Станака думаше:
- Я чакай, Станке, почакай,
я питай, Станке, попове,
попове, още владики,
дано ни, Станке, разрешат,
двамката да се вземем.
Станка си нищо не каза,
и си на черква отиде.
Като си дома завърна,
тя си на татко думаше:
- Не бива, татко, не става,
закона, татко, не дава,
владиките не разрешават.
Я иди, татко, доведи,
на тебе, татко, невеста,
на мене, татко, отмена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017