* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Жалила Сала мама си,
мънина Сале хубава,
жали я девет години,
като десета постъпи,
леля си Сали думаше:
- Лелина Сали, лелина,
я доста жали майка си
я стани рано зарана,
та с умий и оплети,
облечи риза със поли,
със поли и с половинки
облечи сукман сукненик,
забради кърпа мумия,
накачи тежко нанизи,
колкото туриш на шия,
баш толкоз тури във пазва,
па ще те леля заведе
на хоро, на войнишкото,
с момите да другаруваш,
с ергени да се шегуваш.
Сала леля си послуша,
станала рано заранта,
че се умила, оплела,
облече риза със поли,
облече сукман сукненик,
забради кърпа мумия.
колкото тури на шия,
дваж толкоз тури във пазва,
че кат я видя татко й,
татко си Сали думаше:
- Таткова Сале, таткова,
като те видях, Салке ле,
тъй пременена, Салке ле,
на що си, Салке, приличаш
на твойта майка рождена,
искам те, Салке, за жена!
Салка си татю думаше:
- Я мълчи, тате, не гълчи,
огън ти уста изгори,
змия ти език изяде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017