* * *

В село турци кондисали

Как се й село заселило,
хайдути не са влязвали;
сега се канят да влязат,
канят се и влезли са...
Всред село хоро играли,
всред хоро байрак забили,
наред момите гледали -
кой ще си познай Неделя,
баш (...).
Никой Неделя не позна,
най си я позна млад Стоян,
че я за ръка улови,
че си я Стоян заведе
на връх на Стара планина,
на хайдушкото (...);
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
Неделя диван седеше,
Неделя вино залива,
всекиму чашка прелива,
Стояна не я допълня,
с дребни я сълзи допълня.
Стоян Недели думаше:
- Недельо, мома хубава,
помниш ли, още знаеш ли
когат' бях у вас ратайче,
люта ме треска затресе,
върла ме глава заболя.
Аз ти водица поисках,
ти ми водица не даде,
ами си хляба месеше,
че ми помийка даваше;
ази ти хлебец поисках,
пък ти ми хлебец не даде,
ами си хляба изстъргваше,
че ми корички даваше...
Главата ще ти отрежа,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!
Неделя дума Стояни:
- Стояне, младо ратайче,
кат' съм, Стояне, сгрешила,
няма ли веки прощене?
Стоян се люто разсърди,
извади сабя френгия,
че й главата отряза...
Викна Неделя, заплака,
че долищата къннаха
и горите са писнали
от Неделини плачове.
Тамън й глава отряза -
баща й прати имане
Неделя да си отърве.
Стоян имане стовари,
нейната глава завърза,
на баща й я проводи,
на мама й я проводи...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020