|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В село турци кондисали
Затъмни се тъмна тъма, дос бяла Недо ле,
затъмни се, мари, тъмна тъма;
то не било тъмна тъма,
най е било силна паша,
силна паша през село върви.
Не кондиса във селото,
най кондиса долу, долу,
долу, долу, в ливадите,
ливадите в чаирите;
разгънаха тефтерите,
написаха конаците,
къде двама, къде трима,
у Недини деветима,
деветима с девет коня.
Неда плаче и не рачи:
- Не ща, мамо, не ща, джанъм!
Мама Недка отговаря:
- Мълчи, Недо, мълчи, чедо,
има ахъри за катъри,
топли соби за манафи.
Казанка, Старозагорско (Дончев 1993, с. 87, № 23); всеки стих
се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|