|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В село турци кондисали
Митрице ле, мома Митро,
паша иде изотдолу.
Кондисаха долу-долу,
долу-долу - в ливадите,
в ливадите под селото,
разперия чадърите.
Разтвори тефтерите,
де двамина, де троица,
у Митрини девет души.
Сама Митра измет чини,
измет чини - кафе вари,
кафе вари, чибук пали.
Пусти турци на ред седее,
на ред седее, турски думаха,
че прилега мома Митра
на пашата за пашица,
на раята - за раица.
Никой си им не разбира.
Мома Митра разбирала
И на макя си кажала:
- Хайде, мамо, да бегаме,
дето нема пусти турци,
пусти турци изедници!
Още Митра не изрече,
изпукаха до три пушки,
удария мома Митра,
удария в клето сърце.
Якоруда, Разложко (Църнушанов 1989, № 776); измет - обслужване.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|