* * *

В село турци кондисали

Село, село, наше село,
откак се е заселило,
турци не са минавали,
минали, кондисвали.
Снощи турци пристигнаха,
пристигнаха, кондисаха,
де по двама, де по трима,
у Станкини девет души,
девет души, десет коня -
и за Станка кон довели.
Станка плаче и не рачи,
и не иска да отиде, -
че й се види далеко...
Буля й я тънко плете,
тънко плете, мило мили:
- Мълчи, калино, малино,
това ли се казва далеко?!
Помниш ли, мари, знаеш ли,
когато за мен дойдохте,
нататък като вървяхте -
ечемиците оряха,
и вишни цъфтяха.
Назад, като се върнахме, -
ечемиците жънеха,
вишни, череши беряха.
Драгинко от конче присегна,
от конче клонче откърши,
мен под було подаде:
"Хапни си, бульо, черешки,
да си запомниш сватбата."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020