* * *

Уловила царювото конче

Цар Костадин коня справя,
коня справя и се Богу моли:
- Дай ми, Боже, среща да ме срещне,
да ме срещне мома и невеста,
момата да е осемнаесе години,
а невестата да е две годин венчана.
Срещнали го мома и невеста,
срещнали го са снаха и зълва,
момата била осемнаесе години,
а невестата две годин венчана.
Па на царя тихо проговарят:
- Добра среща, царе Костадине!
- Дал Бог добро, мома и невеста!
Я ми кажете колко сте години!
Проговори гиздава девойкя:
- Я съм мома на осемнаесе години.
- А я съм невеста на две годин венчана.
Засмея се цар Костадин,
Па си бръкна у силни джебове,
па извади със шака жълтици.
- Я вземете, мома и невеста,
я вземете сребро и злато,
я се на Бога помолих,
да ме срещна мома и невеста,
и скъпо че им платим.
Засмея се гиздава девойкя:
- Я че вземем парите, невеста нема да ги вземе -
она се плаши от момчето да й се не кара.
Цар Костадин се високо насмея:
- Вземи си парите - гердан да си направиш!
Цар си уйде весел и доволен,
дека Бог му е молбата изпълнил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019